Раждане

Създаване и развитие на човека

 

На бременната жена тук казват “тешка жена”. В миналото към бременната не са се отнасяли с голямо уважение. Тя не е била освобождавана от тежка работа дори в напреднала бременност. Често е отивала да ражда в някой килер или в обора, за да не обезпокои домашните и да не събуди мъжа си , ако това става нощем. Смята се и до сега, че бременната жена трябва да похапне от всички , което и се яде и което види, защото инак може да пометне. Ако бременна жена открадне нещо, например да откъсне някоя слива или круша, по тялото на детето се явява тъмен белег във форма на откраднатия предмет и то на това място, където майката случайно се докосне с ръка по време на кражбата. Какво дете ще се роди, може да се познае по формата на корема на бременната жена. Ако коремът е изострен и издаден напред, ще е момче. За да познаят предварително какво ще е детето, правят следния опит: Без да се усети жената, посипват на главата и ситна сол. Ако тя се наведе напред и солта падне на земята, ще роди момче. Падне ли солта в друга посока, детето ще е момиче.

Раждането в Долна баня се нарича “сдобиване”, а родилката “родиля”. В селото има акушерка отпреди 1920 година, но тъй като до 9.09.1944 г. тя е работила частно и е искала много пари, голяма част от жените са раждали като своите майки и баби. При раждането обикновено идва да помага някоя баба, която отрязва пъпа на детето и го окъпва.

След раждането свекървата бърза да омеси едно малко “погаче” /питка/. То се нарича “богородично погаче”, защото е предназначено за Св.Богородица. През време на раждането Богородица е стояла до “родилята” и е помагала, облекчавала е мъките и. Тя продължава да стои около нея, но в това време може друга жена да се е “замачила”. Затова бързат да омесят и опекат “погачето”, съберат се няколко жени, разчупят го, посолят го със захар и го потопят в мед и го изяждат. Чак тогава Богородица се отделя от тази “родиля” и отива при друга.

Два-три дни след раждането, докато “родилята ”още лежи месят голяма погача и събират “всичката рода”. Ако не се свика “погача”, смята се че като порасне, детето няма да се ожени бързо, дълго ще ходи мома или ерген. Като се съберат жените, погачата я чупят две “доилки” /жени кърмачки/, но на едната детето да е момче. Отчупват по едно парче, едната топи сол, а другата захар, та да е “благо” и силно детето и дават на “родилята” да го изяде. От това тя ще има повече мляко. Ако не се намерят такива жени, погачата я разчупва бабата /акушерката/. Туря погачата на главата си , подскача, за да е пъргаво детето, разчупва я и я нарежда на софрата. Слагат ядене – сирене, фасул и каквото има. После бабата взема кадилницата, туря “темян” и покажда, най-напред иконостаса, после родилката, софрата и жените. Започват да ядат. Всички жени, които са поканени, носят на “родилята” “понуда – баница , млеко, и др.”, които също слагат на софрата, за да не бъде сръдливо .

На третата вечер след раждането идват орисници при детето, които определят “каков ке му е живото”. През деня майката се умие добре, преоблече се облекат за първи път и детето. До главата му оставят нещо бяло, жълтици и “леп”. Това се прави, за да подсетят орисниците да го орисат добре. Орисниците идват незабелязано. Тях може да ги види само оная майка, която е родена срещу Великден.