Женитба

Женитба

Едно време младите се харесвали на хорото и на седянката. Като се “залажат” двама, “ергенинът” праща някоя близка жена годежарка. Отива тя и още с влизането почва да “ръчка” печката , уж че и е студено. По това познават за какво е дошла. Годежарката почва да хвали момчето, родителите му, че “домо е добар, имат си всичко – от лук до лук, от зеле до зеле, от сланина до сланина”. Ако мястото е по-бедно, хвалят само момчето: “оно е добро, оно е кротко, като заорати благо-благо, да му се не наслушаш”. Родителите на момата , ако не одобрят мястото, връщат годежарката. Ако одобряват, понякога питат момата, но много често  дават съгласието си без нейното мнение. Това се отнася за ония случаи, когато няма взаимно харесване, а само ергенинът харесва момата. Годежарката си отива и след няколко дни – сряда или понеделник, отиват на “запивка”.

На “запивката ” отиват най-близките на момчето хора, но то не ходи. Носят погача, една “баклица” вино, едно “перо” с жълтица.  Бащата взема бъклицата и я дава на щерка си. /тази бъклица стои в дома на момата до сватбата, в деня на сватбата деверът я взема от там/. Момата целува ръка на баща си, после и на другите, “натаква ги с китка”. Дават и перото с жълтицата. После разчупват погачата, пренасят ядене, ядат , пият. Сега в Долна баня “запивка” почти не правят.

На годежа готвят откъм момчето и всички необходимо, паници, лъжици, носят от неговия дом в дома на момичето. Откъм момичето готвят само за годеника и за някои млади хора и те се хранят в друга стая. Обикновено правят баница, пържат яйца. Като дойде ред до виното, годеникът и годеницата пият от една чаша. Преди това ядат от една чиния, чупят хляб от една филия. Това го правят, за да се погаждат в съвместния живот. Сватовете ядат, пият и уговарят кога ще е сватбата. За годежа омесват “манинко погачеи на него турят “нипаво” /кордон със жълтици/ на годеницата. Понеже жълтиците не може да затворят кръга, викат свекъра да даде пари, за да се затвори “вратата”. Тия пари ги наричат “прид. Като даде свекърът на сват си “прид” , оня извиква годеника и годеницата, те му целуват ръка и той им дава част от парите, а другите остават да купи на невестата сандък или нещо друго. Годеницата дарува свекър, свекърва, девери с “чорапе, ръкаве, кръпи”.

В четвъртък преди сватбата пак ходят в дома на момата. Вечерта ходят у “кумо да  го окумят”. Носят китки, ядене. Ако е нов кумец, кумата го дарява с кърпа. Ако те са го кръстили, не го дарява. Ядат , пият, уговарят колко дни ще е сватбата.

През деня в четвъртък месят “квас”. Най-напред месят у момчето, а после с бъклица отиват да месят у момата. Меси мома, която има майка и баща. Тя се забражда с “бела шамия” и през цялото време докато меси, се оглежда в огледало, за да не бъдат “шашави”, т.е. разногледи децата на новото семейство. Момите и невестите пеят:

Дошел девер квас да меси, Калино девойко,

сас гасто сито го пресеваше, Калино девойко,

гасто сито копринено, копринено и ленено,

Калино девойко.

                   Славка Шаркова 

След като омеси”квасо”, момата си мие ръцете , а останалите пеят:

Залюби овчар три руси моми.

Първата залюби доле в поле,

втората залюби горе в гора,

третата залюби при изворо.  /Елена Фермелянска /

След това изнасят софрата на двора, слагат на нея една предварително опечена погача и чиния със сирене, ако се блажи, а ако се пости – чиния със захар. Налавят се около софрата и започват да играят хора, като пеят:

Що са равни момините двори,

дваж по-равни момковите двори.

Среди двори до два цвета цафтат,

единио цъфти, а другио вейне.

Тоз що цъфти момкова е майкя,

сина жени, отмена доважда.

А тоз,що вейне, момина е майкя,

щерка жени, отмена изпраща./Латинка Шаркова /

После две невести теглят към себе си погачата и я разчупват на две, а след това на малки парчета. Всеки приближава до софрата и си взема по парче.

“Квасо”, който се замесва по този начин, го правят на големи погачи, шарят ги отгоре, отбелязват пилета. Пилетата у момините погачи са с човките навън, символ на излитане, а на погачата на момчето са с човките една към друга. На сватбата вземат по една погача от двете семейства, слагат ги една върху друга, украсяват с “ели”-клонче чимшир, накичено с шарени книги, фасулени зърна и варак и ги носят на кума.

В по-старо време не е имало, но в по-ново време има и досега се прави “гилим баня”. В петък вечер годеницата със свои роднини и приятелки отива на баня. Носят пшеница и здравец и ги слагат в съд с вода. Годеницата не се мие сама, а я мият други жени, но да не са сирачета. След като я умия, посипват главата и с пшеницата и здравеца за плодородие и здраве. После играят хоро в банята и пеят:

Майкя Мара ситно дребно плете,

хем я плете , хем я итрум учи:

щерко Маро, Маро и Маргаро,

кога ойдеш у момкови двори,

да се кланяш коню до гривата

и да слушаш свекър и свекърва./Стоила Чичоркова/

Като се облече годеницата, “натакне всички с китки, цалива им рака”, а те и дават пари. Разчупват погача и я ядат със сирене, ако се пости посоляват парчетата със захар.

В събота вечерта правят “вежди” . От дома на момчето излизат със “свирки” и отиват в дома на момата. Там “играт оро”. Момите искат от “деверо”/брат на младоженеца или друго момче/ “белило, цръвило, мажат се , изписват си вежди. Иде джомбуш, смех “. По-рано са ходили и у “кумо”. Повеселят го , посвирят му, той ги черпи. Сега вече у кума не ходят. През нощта направо се връщат в дома на момчето и започват да го бръснат. Турят го на един стол насред стаята и го бръсне момче, което не е сираче. Докато трае бръсненето “свирките” свирят. После, които са му роднини , го даруват. Турят ядене, ядат и всички си отиват.

В неделя сутринта започва сватбата. Роднините на невестата се събират в нейния дом, а на момчето в –неговия. /В Долна баня не казват младоженец, а момче/. В дома на момчето почерпват с ракия, вземат кума и отиват за невестата. Най-напред там отиват “деверо и деверицата”. Те носят обущата на невестата, бъклица и един самун хляб. Чукат на вратата, но момите вътре са заключили и искат огледала. През това време момите, които са се събрали вън, пеят, а ония отвътре повтарят същата песен:

Отклопи,снао деверо,

не е за много две китки злато. /Елена Фермелянска /

Дорде деверът не даде три огледала и шише ракия, не ги пущат. Като даде тия неща, отвътре отварят. Деверицата/майка на девера/ дава “лебо”, а те и дават друг самун /него го носят в черквата, докато трае венчавката, стои на масата, а после остава за попа/. Като влезат, невестата ги “натакне с китки”, а те и обуват обувките. Невестата е облеченас нова рокля, на главата с бяло було и бяло перо, които и са донесени в четвъртък на “квасо” .- Тя излиза с чиния “ченица”, посипва гостите и ги закичва с китки, а родителите и ги черпят с ракия. През това време приближават сватбарите от страна на момчето. На пътя те пеят следната песен:

Кота за Вела пойдооме,

 вишни череши цъфтеа,

три пати коня ковааме.

Кога се оттам върнааме,

вишни череши капеа

девет пати коня ковааме.

Кога пойдооме за Вела,

момина майкя плачеше,

а момкова се смееше./Елена Фермелянска /

Сватбарите влизат. Невестата ги посреща и ги закичва с китки – най-напред кумовете, после свекъра и останалите роднини и близки. Целува ръка на всички. Сега започва прощаването. Постилата отвън едно чердже, невестата стъпва на него и по ред дарува с чорапи, ръкави или кърпи своите роднини. Те и подаряват “садове” – бакър, чинии и др. През това време се пее песента:

Мома се с рода прощава,

прощавай родо голема,

и тизе,майко рождена,

и тизе, татко по-рожден

/Елена Фермелянска .

След това цялата сватба тръгва за черква. Като извеждат невестата от дома и , пеят следната песен:

Мари, девойко, мари убава

яко фалена!

Нали се тизе яко фалеше,

да не обуваш чужди обуща,

да не идеш у чужда рода.

Чужда е рода нежалостива,

нежалостива, немилостива.  /Стоила Чечоркова /

След венчаването сватбата отива в дома на момчета. На портата ги посрещат свекъра и свекървата. Свекървата дава на невестата самун хляб,къделя вълна и шише вино. Въвежда ги в стаята, свекървата угасява свещите и ги оставя у “куностасо”. Сега една каруца със свекъра, девера и някои други отива да вземе чеиза на невестата. Там искат пари, пазарят се и най-после дадат пари и дигнат на каруцата“сандъко”. Дигат също и един стол, за да седи невестата, да не бяга. Гледат да откраднат лъжици, вилица и пирони, които ще дотрябват за люлка. Заедно с каруцата тръгва и родата на невестата. Бабата носи хляб, гювеч с кокошка или друго месо, дядото бъклица и шише с ракия. Трапезата вече е наредена. Бабато и дядото сядат , като оставят гювеча пред себе си. Кумовете също носят хляб и гювеч и също ги оставят пред себе си. Извикат момчето и чупят погачите –“кумо и момчето и дедата и момчето”. После минава невестата и дарява сватбарите. Най-напред дарява кума и кумата. В миналото са дарявали предимно с “чорапе, ръкава  кръпи”, сега даряват повече с ризи. Свекървата също дарява, но само най-близките роднини. След това кума прощава невестата. Невестата застава пред него и се”кланя”. Кумът поставя пред нея тепсия с “леп”, на него сол и чаша вино и пита: “Кумице, кажи що е това? Она си трае и се кланя.” Кумът няколко пати пита, но докато не и каже “стига” , тя все се кланя. Като каже : “Стига де, кажи що е това?, тя тогава отговаря: Сол и леп и живот и здраве.” Тепсията бива нова и остава за подарък. Невестата носи тепсията и пак целува ръка на всички сватбари и ги черпи с ракия. Почват да ядат, музиката свири,  пускат си шеги, смях. На кума пеят:

“Не пий куме, не опивай се

нашето вино яко опива” /Славка Шаркова /

Като се понаядат , кумата “избражда невестата с бела марама”.т.е. покрива главите на младоженците с бяла забрадка. Кумата благославя : “Да сте живи и здрави!” Гърмят с пушка и пеят песента:

“Мома с бело избражда

заман бело да носи

по момкови дворове.”

                             /Йорданка Джамбазова /

После младоженците минават със забрадката и сватбарите пускат в нея пари. Кумата събира парите, връзва ги в кърпа и ги пуска в десния джоб на момчето. За събиране на пари правят”магаре” – една глава лук я набиват на три клечки. Един сватбар разнася магарето из трапезата и хълца. Като го питат защо хълца, той отговаря, че магарето хълца, защото няма пари за зоб. Почват да дават пари за зоб. Монетите ги мушкат в лука.

През време на яденето и пиенето играят хоро, ръченица и пеят песни. Привечер водят “кумо и дедата” връщат им пак гювечи, а на кума дават хляба с “елата” т.е. с украсения чимшир. Като водят “кумо” носят стол с “чуча”/възглавница/. Дорде го заведат все “играт оро, дигат го на столо, правят джомбуш”. В къщи той ги почерпи и те се връщат да вземат “дедата”.

Вечерта много от хората не си отиват, а чакат да видят дали невестата ще излезе “честна”, черпят с “блага” ракия. Правят на кумовете китки с “пръстене”, а на свекъра, свекървата и на сватовете – с пари. Младите “цаливат рака”, свирят с”свирките “ цяла нощ. Още през нощта ходят у кума и у “дедата”. У кума ловят кокошка и той дава дребни пари за гердан на кокошката. От бабата също вземат кокошка. Тия кокошки веднага ги колят, варят ги и сутринта ги ядат. Като се върнат от кума и “дедата” деверът “прощава “ невестата. Пак и дава тепсия и хляб и пак я пита какво е това, тя пак се кланя – също както през деня я прощава кумът.

Ако невестата не излезе”честна”, обикновено прикриват пред хората, а после в семейството почват “гюрунтии”.

В понеделник се събират близките роднини, като всеки занася баница. Като поливат сутринта на свекъра да се умие, един му налива вода на ръцете, а друг посипва пепел. Така правят няколко пъти и това е за “джомбуш”. После сядат, ядат, пият и се разотиват.

В по-старо време във вторник сутринта “деверо” е водел невестата “на вода” с две шарени стомни. Невестата ги налива, девера ги разлива и така три пъти. На чешмата невестата дарува девера, свекъра, свекърва си, майка , баща и други роднини, но с по-малки дарове – “кръпи пазвета”. Сега във вторник нищо не се прави. В миналото долнобанската сватба продължава до сряда и в сряда приключва в кръчмата. Сега в сряда сутринта свекървата завежда невестата на дръвника, за да запреде там къделята, която и е подала при посрещането. Заприда я на дръвника, за да бъде бодра, когато преде, да не дреме.