Театрална дейност през годините

Дълъг е списъкът на изявите на читалищните състави.
През периода 1906-1910 г. се играят представленията “Хъшове”, “Неизвестна” и “Руска”.
На 04.02.1910 г. пред долнобанци в салона на читалището говори Георги Димитров.
През 1914 г.  гостува Димитър Благоев.
През 1917 г. е играна пиесата “Стършела” с участието на Кирил Лазаров .
От 1920 до 1929 година в читалището са играни пиесите “Децата на Ванюшин”, постановка Драго Алексиев от Народния театър, “Малката кибритопродавачка”, “Калин Орелът”, “Борба за живот” и “Поле широко”, “Самодивско изворче”, “Иванко”, “Балът на цветята” и “Неизвестната”.

„Иванко”- 1925-26 г.

През същата тази година театралите играят пиесата “Люти клетви”, а също и “Вражалец”.
Пак тогава в долнобанското читалище гостува и Народният театър с пиесата  “Бедността не е порок” – постановка на Н. Масалитинов.
През периода 1932-33 година областния театър е подготвял репертоара си в Долна баня, защото тук е бил единствения театрален салон в областта.
През 1933 година се играе постановката “Нямата жена”.
1935-1938 г. е пиесата “Под моста”.
1939 г. пиесата е “Диньо мързелана”, а през 1940-1941 г. пиесата, режисирана от Асен Василев “Гюргя самодива”.
През 1942 г. играната пиеса е “Когато самодивите залюбят”.
През военната 1944 г. в Долна баня  е евакуирано Министерството на просвещението, а  артистката от Народния театър Марта Попова поставя с долнобанския театър пиесата “Изворът на белоногата”. Голям кураж са имали самодейците долнобанци да играят постановки редом с артистите от Народния театър.
През периода 1945-1946 г. в Долна баня е кипял театрален живот, въпреки всички сътресения, които знаем от историята. Думата кипял е съвсем точна, защото за две години са играни цели пет пиеси – “Боряна”, “Свекърва”, “Земята гори”, “Чорбаджи Михалаки” и “Мене ме мамо змей залюби .”
1949 г. остава в историята на нашето читалище с пиесата “Царска милост”, която е известна с най-тежкия и сложен грим на артистите.
Следват 1950 г. – “Две майки”, 1951 г. – “Калинова горичка”,  1952 г. – “Пристанала”, 1953 г. – “Сватба без зестра” и “Ксения”, където художник е Георги Спиридонов, който е първият долнобанец, завършил с отличие Художествената академия.
През 1954 г. се играе пиесата “Вяра” с режисьор Люба Цветкова, дъщеря на даскал Атанас Цветков, основателят. Същата година е и “Хъшове”.
През 1955 г. първата долнобанска професионална актриса Елена Тимчева поставя пиесата “Неразделни”.
Следва емблематичната 1956 г., в която пиесата “Свободна квартира” от Ал. Гергинов, постановка на артиста от Народния театър Михаил Джунов, става Национален първенец.

„Свободна квартира”- 1956 г.

През 1958 г. е поставена пиесата “На кръстопът”, през 1959 г. “Анга”, “Железният светилник” и “Борислав”.

 „Борислав” – 1959 г.

Като самотен остров в морето на читалищната дейност се откроява поставената от г-н Младенов оперета “Шибил” с ученици от СОУ “Неофит Рилски” в Долна баня.
1960-1961 г. също кипи театрален живот с изиграни седем пиеси – “Криворазбраната цивилизация”, “Дом червенушки”, “Вражалец”, “Селска история”, “Ден за почивка” и подготвените от учителския колектив на Професионалната гимназия “Христо Ботев” – “Съвест” и  “От много любов”. Колко много извънреден труд са положили тези хора и какво театрална конкуренция е имало.

Театрален състав от ПГ „Христо Ботев”

През периода 1961-1962 г. е много важен за читалището, не само заради играната пиеса “Когато розите танцуват”, но много повече за откриването на новата читалищна сграда и подготвената специално за  случая пиеса “Към пропаст”, поставена от артиста от Народния театър Димитър Енгьозав.
Сградата е построена от Стопанска дирекция “Капитално строителство” на Окр.НС, но и с много доброволен труд и любов от долнобанци. Цяла седмица културният афиш е изпълнен с представления на читалищните състави.
Вечерта на същия ден червената плюшена завеса на новото читалище се вдига за началото на пиесата “Към пропаст” от Иван Вазов. Тази пиеса е записана от Българска национална телевизия и излъчена от нея.
През периода 1962-1965 г. се играни “Главата на другите” и “Свекърва”, “Службогонци”, както и “Всяка есенна вечер”., “Дон Жуан 64” и “Всички си приличат”.

„Всяка есенна вечер”- 1964 г.

През 1965  година се играят пиесите “Кучета” и “Четирима под един покрив”.
Сезон 1968-1969 г. също е знаменателен за историята на читалището. Тогава пиесата “Монахът и неговите синове” от Милко Милков, режисирана от Иван Цветков, става първенец в прегледа на селските театри. Публиката в Кюстендил, където се провежда прегледа, след края на представлението става на крака и продължително аплодира великолепните артисти.

„Службогонци” – 1969 г.

На 23.05.1969 г. само след три месеца репетиции излиза постановката “Синове и щерки”  от Ал.Александров, режисьор Надежда Жмуранова, дългогодишен секретар и библиотекар на читалището.
На 20.02.1970 г. е премиерата на “Скакалци” и отново това е една от знаменателните години за нашето читалище. Защото през 1970 г., в “Прегледа за най-добро читалище” то спечелва призово място и орден “Кирил и Методий” – първа степен.

През периода 1970-1972 г. са постановките “Младоженецът” и “Криворазбраната цивилизация” от Д.Войников.

„Младоженецът” – 1972 г.

През всичките тези години и във всичките тези постановки на сцените на фестивали и прегледи са били отново тези хора – учители, занаятчии, работници и обикновени хора, които са имали нуждата да разширят кръгозора си и да помогнат на останалите да се докоснат до света на културата и духовността.
През 1976 г. естрадно-сатиричният състав, основан предишната година,  се разширява, но не само той се включва в активния културен живот. През тази година гостува и Младежката опера от София с “Поклонниците от Мека”. През май месец същата година в долнобанското читалище се провеждат дни на театралната самодейност, като гостуват състави от Ботевград, Сливница, Пирдоп, Елин Пелин, Етрополе.
През сезон 1977-1978 г. естрадата готви представлението “Ревизия” от Петко Райков, а през пролетта на 1978 г. на наша сцена се провежда пети общински фестивал на музикалната и танцова самодейност в рамките на Петия републикански фестивал на художествената самодейност.
През 1978 г. се представя пиесата “Годеникът от Париж” от Арамшот Папаян, естрадата се изявява със спектакъла “Варшавянка”, а успоредно с това се подготвя и пиесата “Смъртта на таланта”.

През сезон  1980-81 се играе пиесата “Клопка”.

„Клопка” – 1982 г.

1982-83 г. е пиесата “Има ли смисъл да утепваме мечка”, естрадно-сатиричния спектакъл – със “Сметки без кръчмар”, а групата за художествено слово взима златен медал за “Сватби с пръстени от олово” на окръжния фестивал в Самоков.
На републиканският фестивал на самодейността в Разград със спектакъл “Всичко ни е  тип-топ?!” по ръководството на Васил Червенков долнобанските актьори се връщат с два сребърни медала за ръководителите, два златни за изпълнение и сребърни за изпълнение на всички артисти от групата.
През 1984-85 г. е поставена пиесата “Тристаен южно изложение” от НИКМАН, на 27.04.1984 г. се открива изложбата на долнобански художници, с която се поставя началото на месеца на културата.

През 1985 г. e премиерата на “Големият род” от Маргарит Минков под режисурата на Васил Червенков.

„Големият род” – 1985 г.

На следващата година се поставя пиесата “София само София” на НИКМАН. Играе се в Момин проход, Костенец, с. Костенец, Самоков, Скравена, София, Етрополе.

От 1989 г. под режисурата на Петър Стоянов се поставят пиесите “Капан за самотен мъж” от Робер Тома и “Наш човек” на НИКМАН. Следват представления, гостувания, водовъртеж от  изяви и започва подготовката на друга пиеса “Районна болница” на Христо Бойчев, чиято премиера е на 3 и 4 април 1990 г.

„Капан за самотен мъж” – 1989 г.

„Районна болница” 1990 г.

През 1990-91 г. отново под режисурата на Петър Стоянов е поставена пиесата “Радован трети” от Душан Ковачевич. През пролетта на  1991 г. с артистите от театралния колектив Петър Стоянов поставя една Яворова вечер с невероятно различен прочит.
През 1992 г. се играе премиерата на пиесата “Онова нещо” на Христо Бойчев.
От 1993 до 1995 г. са се представяли: поетична вечер с творчеството на Николай Лилиев и Димчо Дебелянов, пиесата “Щастието не е в парите, но…” от Марсел Поньол, “Господин Балкански” от Георги Данаилов, двете едноактни пиеси на Чехов “Мечка” и “Предложение”, а междувременно работят куклен театър, танцов състав, музикална школа, школа по рисуване.

Детски театрален колектив- 1995 г.

От 2001 до 2010 г. на сцената на читалището са поставени: “Приказка за скъсаните обувки” с участието на театралната  група и състава за модерни танци и много други Първоаприлски и Коледни концерти.
Последната пиеса, поставена от професионален режисьор излиза през 2007 г. ”Как се обира банка” с режисьор Александър Пасков. Представлението се играе три пъти и трите пъти с пълна зала.

И през последните години, макар и без професионалисти на сцената театралната дейност продължава.
На читалищната сцена през м. декември 2008г. изгря екшън-спектакъла „Пепеляша” Един нов прочит на едноименната приказка на Братя Грим. В представлението Маргарита Стефанова бе включила всички читалищни колективи, като не пропусна и вълшебствата, така характерни за всяка приказка.

През 2010 година под режисурата на Маргарита Стефанова по повод годишнината на ПГ „Христо Ботев” се играе спектакълът „Криворазбраната цивилизация”с участието на ученици от ПГ.

На 29.01.2011 г. се играе пиесата „Снежанка” с участието на детската театрална работилница.

През 2012 г. пък, във връзка с 40 години на сцената на дългогодишния секретар Маргарита Стефанова, отново под нейна режисура се играе постановката „Хитрата сврака и с двата крака” по Панчо Панчев.