История на читалището

Читалище “Рила-1898” – история и дейност.

Освобождението от турско робство заварило малкото селище Долна баня опожарено и бедно, но хората наследили три много важни неща – църковен храм, училище и нестихваща жажда за по-добър и уреден живот.

Тук в края на ХІХ век се пресекли пътищата на интелигенти и прогресивни люде, донесли културните новости на по-големите градове.
Долнобанци разбрали, че в много от тези селища били създадени “читалища” – места, където хората от всички прослойки могат да четат и заемат книги, могат да общуват и да научават важни за тях факти и събития.

Те били различни – учители, занаятчии, селяни, но ги обединявало желанието да задоволяват новите си образователни и културни потребности и чрез тях да присъединяват себе си и децата си към световната ценностна система.

Така няколко млади мъже в Долна баня – учители и занаятчии – Атанас Цветков, Димитър Кюркчиев, Иван Попов, Васил Стоин , Илия Гаджанов и Димитър Тодоров решили да създадат читалище.

Било през месец май 1898 година.

Името дошло от само себе си – величествената “Рила” планина и Св. Иван Рилски са достатъчно основание да го нарекат “Рила”.
За да потръгне читалищното дело даскал Атанас Цветков подарил два сандъка от собствените си книги и така поставил началото на библиотеката. Първоначално за тази цел им послужило кафенето на Иван Черешаров и то станало кафене-читалня. Много скоро обаче кафенето станало тясно за желаещите да го посещават. Идеята за построяването на собствена читалищна сграда дошла от само себе си. Цели шест години събирали парите за нея и въпреки безбройните трудности не се отказали.

За събиране на средствата са писали писма до Министерство на просвещението, но от там им отказват. Следващото писмо е до Народното събрание. Народното събрание дарява една ливада и т.нар. Джамийско място, които ентусиастите продават и осигуряват една част от парите.

За целта семейство Атанасови дарява мястото за строежа.

През 1903 г. в София се основава Народния театър. Г-н Атанас Цветков разбира това и през 1905 г. кани артистите да гостуват в Долна баня на благотворително представление за новата сграда. За негова радост те приемат. Представят се с пиесата “Иванко” от В.Друмев, с участието на Адриана Будевска, Сава Огнянов и Кръстю Сарафов. И така – в репетиции, в представления, в писма и отговори, в организация за представления, търгове, договори за заеми и строеж, закупуване на материали, покана до Народния театър и т.н. строежът започва на 19.06.1905 г. с полагането на основния камък. В основите на сградата е зазидан и акта на почетните членове.
През 1906 г. в читалището се провежда шестият национален туристически събор в България.

Само след една година е построена и предната двуетажна част с библиотека и кафене-читалня.

След две години, през 1907 г. се открива и построената от предприемача Яначко Наумов от с. Горна Мелна, Трънска околия, зрителна зала със сцена, балкон и гримьорни за артистите. Част от средствата са дошли от представленията на театъра. Но докато не имало зала за представления всички постановки са играни в т.нар. Крапчанска къща – домът на свещеник Никола Крапчански, построена в стила на Копривщенските къщи – с голям салон с балкон.

Нещата, по които археолозите съдят за това доколко развита е била една държава, са находките от културата на този народ или държава, останали от миналото. Това означава, че културата е лицето на всяка държава, народ, селище.

В работата по създаването на читалище “Рила”, сега вече “Рила – 1898”, се е ангажирала цялата интелигенция на Долна баня. На първо място учителите, подпомагани от свещеника, началника на пощата и занаятчиите. Те са в настоятелството, те са на сцената, те са лектори, музиканти, дарители и всичко останало. Даскал Атанас Цветков не спира до тук, а седем години преди смъртта си/1932/ написва завещание, с което дарява 1000 лв. на читалището за фонд “Атанас Цветков”. Желанието му е парите да стоят в банка 50 години, за да се увеличат от лихви и след това Настоятелството да реши как и за какво да ги използва. За съжаление така и не се разбира какво точно е станало с тези пари през годините след 1944 г.

През 1932 г. в читалищното кафене-читалня един от читалищните деятели Йосиф Кривенски – аптекар, донася своето собствено радио, на първо време, докато се купи читалищно.

През периода 1932-33 година областния театър е подготвял репертоара си в Долна баня, защото тук е бил единствения театрален салон в областта.

През 1941 г. в читалищния салон се открива първото кино. В началото частно, а след това читалището го закупува. По-късно читалищните киномашини са закарани в друго село, а в Долна баня са поставени киномашини на “Кинефикация”. След 2004 г. нейният наследник “Искър филм” продава машините на частно лице.

През цялото време на съществуването на читалището не е прекъсвала театралната дейност.

През 1954 г. в читалището има тригласен хор, с диригент – Димитър Пелтеков, който хор става отличник на околийския фестивал.
През 1956 година тригласния хор отново е отличник на околийски фестивал, а същото това звание на околийски фестивал получава и танцовия състав на читалището.

Отново през въпросната 1956 г. четиригласния хор, състоящ се от 70 души хористи, под ръководството на Димитър Пелтеков става Национален първенец и пее в зала “България” в град София.

През периода 1961-1962 г. е много важен за читалището, не само заради играната пиеса “Когато розите танцуват”, но много повече за откриването на новата читалищна сграда и подготвената специално за случая пиеса “Към пропаст”, поставена от артиста от Народния театър Димитър Енгьозав.

Сградата е построена от Стопанска дирекция “Капитално строителство” на Окр.НС, но и с много доброволен труд и любов от долнобанци. Цяла седмица културният афиш е изпълнен с представления на читалищните състави.

На самото откриване на сградата, което става на митинг за 24 май присъства и Кирил Лазаров – министър на финансите, народен представител и член на ЦК на БКП и Григор Стоичков, също член на ЦК на БКП. Иван Райков от името на НС на Отечествения фронт обявява читалището за “Образцово” и го награждава с грамота.

Откриването на новата читалищна сграда се помни и с живия шах на площада, който е на бели и черни шахматни квадрати. За съжаление паметта не е записала чия е идеята за това зрелище, но то все още се помни в града.

През 1963 г. в читалището работят два танцови състава за народни танци – детски и младежки.

През 1965 г. е създаден и естраден състав, който през 1965-66 г. става окръжен първенец.

През 1966 г. в читалището има хор, който вече е смесен битов хор, а през 1967 г. той е вече четиригласен и става републикански отличник на всенародното надпяване.

През 1970 година освен театър в читалището работят и естрадно-сатиричен състав, духов оркестър от 15 души, танцов състав, музикална школа и тригласен хор от 30 души.

През всичките тези години и във всичките тези постановки на сцените на фестивали и прегледи са били отново тези хора – учители, занаятчии, работници и обикновени хора, които са имали нуждата да разширят кръгозора си и да помогнат на останалите да се докоснат до света на културата и духовността.

През 1975 г. в читалището работят мъжки хор, оркестър и вокална група. Тогава се поставя и началото на естрадно-сатиричен състав, който играе премиерата си “Скици и портрети от живота взети” на 6.12.1975 г.

През 1976 година, освен оркестъра и мъжкия хор се прибавя и комсомолски танцов състав, и женска вокална група.

През сезон 1978-79 г., освен танцовите състави се възстановява и младежки оркестър „Венети” и във фоайето на читалището започват да се правят младежки увеселения.

През сезон 1980-81 г. започва работа и фолклорна група, която заснема по телевизията обичаят “Замесване на квас”, но възстановява и други обичаи.

1982-83 г. е пиесата “Има ли смисъл да утепваме мечка”, естрадно-сатиричния спектакъл – със “Сметки без кръчмар”, а групата за художествено слово взима златен медал за “Сватби с пръстени от олово” на окръжния фестивал в Самоков.

Продължават да се учат децата в школата по пиано, танцуват в народните танци, започват клуб по художествено слово и не на последно място се формира състав за забавни и състезателни танци.

През 80-те години, освен театралната дейност, продължават и работят и другите групи, както и четиригласния смесен хор. Всички те под вещото ръководство на своите ръководители. А за ръководителите на самодейните състави много важно е какви личности са, какви качества притежават и какви професионалисти са.

От 2001-2010 година на сцената на читалището са представени: модно ревю на фирма “Надя Колекшън” и модели на изгряваща местна дизайнерка; “Лъжовен сеир” – постановка за първи април отново с участието на състава за модерни танци; “Концерт без никакви лъжи измами” с участието на състав за модерни танци и дамската група за градски песни; “Сериозно. Пак ще ви лъжем!”с участието на всички състави от читалището и актьорския състав, “Да живее първи април” – скечове, танци и песни; Коледни концерти с участието на всички състави и почти 100 деца на сцената и в гримьорните.

Изявите на дамската група за градски песни „Сладък спомен”, с ръководител Ангел Бояджиев, ще останат в историята на читалището с театрализираните си концерти, в които Маргарита Стефанова бе включила и артисти-„На сладки песни и бели дантели”,”Неща от живота”, „А младостта минава…”, „Управителят на ресторанта”, „Председателят на читалището” и т.н.

НАГРАДЕНИ СЪСТАВИ И ИЗПЪЛНИТЕЛИ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

1954 г. – тригласен хор на читалището става “Отличник” на околийски фестивал, под ръководството на Димитър Пелтеков.
1956 г. – четиригласния хор на читалището, състоящ се от 70 души става “Национален първенец” с диригент Д. Пелтеков. Този хор е пял в зала” България” в София и е предизвикал с изпълнението си заслужена гордост у долнобанци.
1956 г. – пиесата “Свободна квартира” става “Национален първенец”, а Елена Тимчева получава наградата за женска роля.
1956 г. – танцов състав за народни танци е “Отличник” на околийски фестивал.
1962 г. – читалището е обявено за “Образцово” при откриването на новата сграда.
1964 – пиесата “Втора младост” постановка на Елена Тимчева получава награди за мъжка и женска роля на Михаил Михайлов и самата Ел. Тимчева на проведен национален преглед на театрите.
През1965г. – естрадно- сатиричния състав е “Окръжен първенец”, през 1966г.- също.
1967 г. – смесен хор от нашето читалище става републикански “Отличник” на всенародното надпяване .
1969 г. – пиесата “Монахът и неговите синове” е “Национален първенец”.
1970 г. – във “ Втория национален преглед за най- добро читалище” сме “Отлично представили се” и читалището ни получава орден “Кирил и Методий”- втора степен.
Наградени в прегледа с орден “Кирил и Методий” – трета степен са Славчо Трифонов и Иван Бончев.
1978 г. – Пети републикански фестивал на художествената самодейност:
– Златен медал за състава за художествено слово на ДДЮ с ръководител Таня Иванова- възпитател в ДДЮ, за рецитала “ Жалба пише жална България, жалба пише до братска Русия».
– Сребърен медал за Маргарита Стефанова за рецитация.
1983 г. – Шести републикански фестивал на художествената самодейност:
– Златен медал – художествено слово – “Сватби с пръстени от олово”- за ръководителя и изпълнителите – Любомир Кузев, Владимир Тодоров, Григор Пандов, Георги Лазаров, Галина Малинова, Зоя Додова, Гергана Начева и момчето от Костенец.
– Златен медал за актьорско изпълнение за Славчо Трифонов и Маргарита Стефанова
– Сребърен медал за постановка за Васил Червенков и Маргарита Стефанова
– Сребърен медал за актьорско изпълнение за Божидар Стефанов, Кирил Драганов, Димитър Спасов, Любомир Стойчев, Адриана Тарашанова, Таня Торошанова, Емилия Маликатова, Мая Спиридонова, Руслан Черешаров, Кирил Костадинов.
– Бронзов медал за пиесата “Котка върху радиатора” на Георги Лазаров и Гергана Начева
В 1983 г. – носители на значката на Комитета за култура ”Отличие за читалищна дейност” са Славчо Трифонов и Маргарита Стефанова.
1989 г. за 90- годишнината на читалището:
Орден ”Кирил и Методий”- втора степен получават Славчо Трифонов и Димитър Димов.
Орден “Кирил и Методий” – трета степен – Звезделин Янев, Кирил Зашев и Маргарита Стефанова.
Медал “Климент Охридски”- Кирил Драганов, Димитър Спасов, Любомир Кузев, Ангел Стоянов Торошанов, Божидар Стефанов и Стоянка Стринска.
Значка “Отличие за читалищна дейност”- Даричка Зафирова, Евгения Савова, Елена Баринска, Радка Граматикова.
Значка «Отличник на Комитета за култура” – Адриана Торошанова, Васил Червенков, Кирил Костадинов, Елена Луджова.
С часовник от читалището са наградени Иван Манански, Любомир Стойчев и Емилия Маликатова.

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ЧИТАЛИЩЕТО

1898г.- Атанас Цветков
1903г.-Димитър Кюркчиев
1904- 1905г.- Атанас Цветков
1906г.- Владимир Сребърников
1912г.- Тодор Стефанов
1917г.- Иван Попов
1925г.- Сава Банков
1926г. до 1928г.- Димитър Банков
1929г.- Върбан Стефанов
1930г.- Атанас Цветков
1930- 31г.- Върбан Стефанов
1932г.- Христо Стефанов и Георги Гаджанов
1933г.- Христо Стефанов и Димитър Банков
1934- 1935г.- Георги Тимчев Георгиев
1936-1937г.- Георги Тодоров Стоянов
1938г.- Георги Тод. Стоянов и Христо Енев
1939г.- Георги Тод. Стоянов
преди 1960- Георги Стоянов
1960- 12.1963- Георги Стоичков
12.1963- 18.02.1965- Иван Зашев- обявен за “Почетен”
18.02.1965- 12.1969- Димитър Димов-4 год., “Почетен председател”, и член на Настоятелството до 1993г.
12.1969- 23.12.1975- Васил Захариев, и член на Настоятелството в периода 1962- 1965г.
23.12.1975- 18.12.1976- Иван Бончев, и общо още 7 години член на Настоятелството в различни периоди
18.12.1976- 18.01.1982- Спас Костадинов, и заместник- председател в периода 1962-1964г.
18.01.1982- 01.02.1984- Методи Зафиров
01.02.1984- 27.02.1987- Радка Граматикова
27.02.1987- 10.04.1990- Васил Захариев
10.04.1990- 02.1995- Звезделин Янев
02.1995- 02.1997- Цветана Димова
02.1997- 02.2003- Звезделин Янев
от 2003- 2009- Светла Стоименова
2009- 2012- Никола Николов
От 2012- Ангелина Черешарова

СЕКРЕТАРИ

1903г.- Васил Стоин
1912г.- Христо Апостолов
1928г.- Кръстьо Кангалов
1929г.- Георги П- Кьосев
1930г.- Д. Кьосев
1932г.- Кръстьо Кангалов
1933 до 1936г.- Люба Цветкова
1936г.- Георги Гаджанов
1938г.- Георги Тод. Стоянов
1960г.- 15.12.1962г.- Петко Граматиков
15.12.1962г.- м.12.1963г.- Стоилка Герасимова
м.12.1963г.- 05.10.1966г.- Георги Стоичков
04.11.1966г.- 24.12.1973г.- Надежда Жмуранова
замествана в този период от:
пролетта на 1968г.- Мими Попова
зима 1970-1971г.- Юлия Попова
март 1973г.- Магдалена Донова
От 01.09. 1975г.- Маргарита Стефанова
1978-1982г.- Любомир Кузев по заместване

БИБЛИОТЕКАРИ

1903г.- Васил Стоин
1904-1905г.- Иван Попов
1912г.- Александър Казаков
1926г.- Дечко Стоилов
1027г.- Борис Илиев
1928г.- Дечко Ташов
1929- 1930 г. – Васил Дебелянов
1932-1933 г. – Иван Кулински
16.07.19933 г. – Люба Цветкова
1934 г. – Кръстьо Кангалов
1935 г. – Стоянка Ив. Банкова
1936-1939 г. – Люба Цветкова
До 1951- Люба Цветкова, Иван Кулински, Кръстьо Кангалов
1951-1966 г. – Надежда Жмуранова
1966 – 15.07.1967 г. – Василка Миладинова
1967 г. – 2007 г. – Марийка Драганова

втори библиотекари :

м.01.1969-1972г.- Антоанета Тонева от София
1973-1976 г. – Наташа Керемедчийска от Ихтиман
1976-1984 г. – Юлия Попова
26.09.1977- 01.11.1978 г. – Виолета Гуркова от Драгоман
01.01.1978- 01.02.1982 г. – Жана Пенчева
м.01.1985- 31.12.1986 г. – Ангелина Митева
01.01.1987- м.08.1988 г. – Даниела Янкулова
м.09.1988-м.08.1989 г. – Ирина Тодорова
м.09.1989- м.06.2003 г. – Ангелина Драганова
м.05.1991- м.05.1993 г. – Петрана Апостолова
2003 – Атанаска Тодорова
2004 – Даниела Стоилова
2009 – 2012 г. – Живка Йорданова